StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,700
   Потребители: 12,416
   Автори: 4,033
   Коментари: 322,429
   Точки: 2,663,090
   Съобщения: 167,702
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,708

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Стръмни пътища



От тези стръмни пътища Господни 
дори надолу трудно е да слизам.
Сега не мога даже да си спомня 
къде по тях съм тръгнал и отивам.
Затворил се във шепата си бяла,
която дяволът опитва да отключи,
потъвам и си мисля, че след малко
на дъното и нещо ще се случи.
Ала кове животът, стремето се бие
в гърдите ми, отваря вътре рани
и в тях, наместо кръв откривам,
че пътят ми е даден, но назаем.
И свърши ли, ще трябва да си ида
при мама – да и се наплача.
Възможно е, дори да се обидя,
но и това, едва ли нещо значи...

Ивайло Цанов


И аз пред мама искам да изплача
болките почернили душата,
стъпките така и недокрачени,
макар и в нанадолнище, към Ада.
Там в дъното е страшно и брутално
срещам се със сенките отречени
протегнали ръце към мен витално,
щриховат в сиво делници обречени. 
Това ли е съдбата начертана?
Сама ли я избрах за да израстна?
Злокобно... със въжета омотана
до синьо е пристегната душата.
По пътищата страшни-стръмни урви.
крилете ми от мъката прерязани
ще могат ли отново да закърпят
раните що дните са белязали?

И пак да полетим нагоре... заедно,
загърбили мъглата и умората.
Превърнали една мечта безкористна
в любов отдадена на всички хора. 

Таня Мезева
 
 






 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-27
прочитания: 246
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход