uFeel.me
Страхове и отхапани устни
Автор: machkar,  21 октомври 2009 г. в 14:43 ч.
прочити: 380
Страхове и отхапани устни

Стоим под спуснатите щори на прозореца.
И чакаме да ослепеем-
за да прогледне докосването.

Гърбовете ни се уговарят за среща-
колко жалко, че не говорим езика им.
Всеки е хванал за слушател мълчанието.
И никой не слуша себе си.

А през пролуките на щорите
пълзят парченца залез.
И прожектират кървави запалки по стените.
Но вместо да миришат на цигари,
запалките ухаят на снежинки.

Снежинките не стават за цигари.
И без това цигарата е времето
между дима и своето разсейване.
Не знам за теб- на мен ми се остава!

Запалките се ронят като свещи
и сякаш съм във тъмна църква- сляп съм!
Докосвам те, забравил за цигарата.
Представям си, че съм дърво през лятото
и стривам клоните на есента си
по топлата земя на тялото ти.

Една луна от есен ще ти стигне.
А после слънцето на кожата ти
ще изгори глада на празната ми шума.
И сигурно ще дойде зимата.

Отказвах да се търся във очите ти-
страхувах се от нестинарките им.
Жаравата е като огън в кома
и диша на системи топлината си
по босите илюзии на танцуващите.

Знам, огънят насън привиква бързо
да бъде пепел. И не се събужда повече.
Не се запалих никога в очите ти-
за да не се налага да угасвам.

Ръцете ти не нарисувах никога
на празното платно отвъд очите си.
Останат ли ръцете дълго в някого,
тъй както са цъфтели преди сбъдване,
приемат да са камъни от памет.

Но пуснал корени е скучен камъкът,
защото не подготвя изненади.
Не се търкаля нов във миговете си
и не предлага опознаването си.
Познатото не е мечта- кошмар е!

И в никой от прозорците на утре
не дадох дъх от устните ти вчера.
Прозорците натрупват прах в следите си
и пътят за обратно губи образите,
които го проправят жив през нищото.

А да се бършат преди прах стъклата,
е все едно със скалпел да изрежеш
най- хубавото от жената- устните.

Една жена без устни е протеза
и служи на сълзи от лицемерие.
Но тези сълзи даже не са нейни.
Замерят я с плача си оплаквачите,
докато си повтаря, че е някоя.
А във замяна, зад гърба и` шепнат:
„ Та кой ще пожелае да я има
такава грозна, уродлива, никаква”.
И пресушават кладенеца на живота и`.

Не се страхувам от праха. И от протезите.
Не ме е страх да се представи някой
за мен- със следващ дъх в прозореца.
Не е опасно времето, в което
дъхът на имитатора, го има.

Най- страшно е, когато си отиде,
забравил отпечатъци по устните ти.
Най-страшното е, че във теб, обичаната,
аз ще целувам някой, който не обичам.
Ако избягам, ще изгубя устните си.
И не е страшно, че ще ги изгубя.
А се боя, че ще останат ненамерени.

Аз ще отхапя устните ти! Знам, жестоко е.
Но по- жестоко е да носиш корени,
които са си тръгнали от тебе.
Не, няма да убивам устните ти-
ще ги обеся като татуси по моите
но обещавам, че ще бъдат собствен въздух.

И всеки път, когато ти ги връщам,
ще татуирам в тях по миг от себе си.
Докато не отхапеш устните ми.
И не ги татуираш в сърцето си.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me