С реверанс към

                            бащата на Финдли

 Наистина ли го реши?

Ти знаеш. – й отвърнах.

Да скочиш утре с бънджи? Ти?

Ще скоча! - се озърнах.

Теб от високо те е страх...

За страх си е! – отвърнах.

Ще се откажеш сутринта.

Не, няма! – се обърнах.

Със плач нещата не вървят.

Не плача! (как го зърна?)

Със самолет нали летя?

Летях я, тъй се върнах!

Това ти стига засега.

Да, стига ми. - отвърнах.

Крилете вече ти растат.

Растат ми. – й отвърнах.

И няма връщане назад.

Не, няма. - я прегърнах.