За кой ли път ще си измислиш сто причини
от себе си и мене да избягаш.
За кой ли път ще гледаш настрани,
и все в лъжи душата си ще давиш.
За кой ли път ще ти повтарям,
че зная сто причини да ме имаш.
И всеки път от болка се стопявам,
и всеки път в очите ти ще доизгарям.
За кой ли път ще искам да извикам,
че да се лъжем – няма смисъл!
Обичаш ме, обичам те! Ти сам го знаеш!
Не съм измислена, не си измислен...