Морето ми говори за любов
а аз политам метри над земята.
Една вълна препуска в див галоп
и нежно се разбива пред краката ми.
Вълшебна песен. Странен монолог.
Тук миналото се размива и изчезва.
На щастието детският възторг
тупти в гърдите ми с нестихваща надежда.
Не искам нищо. Толкова съм аз,
че вятърът с усмивка проговаря:
\"Добре дошла в красивия Бургас.\"
\"Добре дошла\" - морето ми повтаря.
И ето ме отново у дома-
в палат от облаци, сред чайки, смях и плясък.
Издишам тихичко едно: БЛАГОДАРЯ
и вместо стъпки пиша стихове по пясъка.