Тези мигли са цветни листенца
с тънки венички-път на звезда,
а зениците-медена пита,
разтопена в гореща вода.
Сякаш в джоба камъни нося
несъблекли зелените ризи.
Колко пъргаво днеска дъжда
с парашутчета сякаш заслиза.
И в река ме превръща.
И тека наобратно,
светла лава от зимен вулкан
тези мои дъждовни сестри
ме събират,
ставам стар,глинен буркан,
изпочупен от минали спомени,
Някой знае ли майстор грънчар,
дето може спомени да залепи ?
И в пръстта и от птици донесена,
лятна трева да ми посади?