Вкорених се в скала непозната:
от дъха ми небе се разлисти.
Сред рушителен гняв на водата
оцелях и във огън пречистващ.

Обичта ми стихия неканена –
връхлети ли, на светло извежда.
Нямам време за куп обещания -
приютила съм в шепи надежда.

Да преливат високи прегради,
ги разпуснах – слова бързотечни.
Щедростта им – порой без пощада.
... оцелях, не да бъда отречена!