в ескизи, скици, прах, притиснато в затвор на папкиот страх да не избягаили от страх да не излезе пак,очакващо мълчи,да си запази дълго разказите...За панихида ден e.Вратите тежки, от нарисуваните страници,отдавна молят за въздишка...Ще ги отключа с пръсти,ще помълча, докато слушам,ще ги прелея с чаша вино.За упокой ще им запаля свещс отблясък да ми изгори ръцетеда не посегна никога към минало...Разгръщам пожълтелия графитот светлосенки в черно-белите акорди от докосването на ръка по грапаво лице на лист...Танцуваща душа в движенияи поглед в свобода-желаниеда бъде птица... Толкова жарда вземе този дар на порива от нея!...По смачкания ъгъл си личимолитвата на пръститеда задържи поне от нея миг...Днес роклята й е крило...Зад избелелия ескизстои история на някой друг...Къде ли са отишли стъпките?