Сълзите са кървави реки,
във сърцето дупка зее.
Огън мене ме гори,
а душата ми пред теб благоговее.
Какво си ти - звяр или благодат?
Какво направи ти със мен?
Стигма станах аз за любовта ти,
така божествена и свята.
Раните в ръцете и краката
са твоите благословии,
но тези във сърцето са наказанието ти.
Къде ли сбърках ,че така да ме накажеш?
-ни раните в ръцете,
ни тези във краката
са така болезнени
както тези във душата.
Не чувствам твоята благословия
не чувствам твоята смиреност,
а само болка и тъга.
Душата ми навеки е ранена
и ранено е сърцето мое!