Застанал на сянка под старият кестен,
присвил леко уморени очи,
стои стар музикант неизвестен,
и на акордеона си свири,
за да изкара малко пари.
Игрива мелодия усмихнат подхваща,
и ритмично тактува си с крак,
забързаните минувачи с поглед изпраща,
и поклон прави на този,
който подхвърли петак.
Той да работи друго не може,
цял живот е бил музикант,
и много влюбени двойки,
е изпратил към брачното ложе
и радвал е хората със своят талант.
А вечер преди за дома да поеме,
с ръце треперещи, парите брои...
Май отново само за хляба ще стигнат,
но той и на това е доволен,
защото гладен няма да спи.