Мечтите увисват на куки
зад прашните тъмни витрини.
Ликът ти със писък се счупи,
изчезна, засмукан в комина.
Краката ти с мъка се влачат
по хлъзгави жълти павета
и жълти листа те закачат,
посипвайки сълзи в портрета.
Самотните нощи те мамят
шепнейки тъжна мелодия,
с невидими длани те канят,
на танц...
А навънка аз бродя.
Събирам със шепи останки...
Усмивки, поръбени с бримки
ни гледат от цветните рамки.
Щастливи са старите снимки.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me