StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,714
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,660
   Точки: 2,653,888
   Съобщения: 155,708
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Старата жена

Със дрехи стари, избелели вече.
Съсухрена, прегърбена почти,
където мине, с тъмното елече,
тя само присмех чува, но търпи.

А погледът и сочи все надолу...
С какъв ли цвят са старите очи?
Дали не са изпъстрени в кафяво,
или небесно синьо в тях личи?

И гонят я, все с крясъци, децата.
Наричат я и вещица дори.
Не я разбират сякаш в махалата -
чедата и не си идват почти...

Веднъж във късен есенен следобед,
в потаен миг, преди да се здрачи,
кварталът тя за кой ли път обходи
и сякаш нещо търсеше с очи...

Зад ъгъла се спря и се наведе.
Протегна нещо в сухата ръка,
на мърляво кутре, което цял ден,
децата бяха ритали с крака!

Погали го и в старата престилка,
загърнато отнесе го у дома.
Изкъпа го, приготви му поилка,
донесе му и купичка с храна...

От този ден сама тя не излезе.
А куче по петите и върви -
приятел верен, със език изплезен,
за нея само с топли е очи!

Признателно, че тя го бе спасила,
я пази то, с готовност да умре!
Децата нейни, що ги е родила,
нехаят даже днес какво яде!

Но сякаш отлепена от земята,
забравила за тяхното низвергване,
минава, някак бодро - сред тълпата,
нехаеща за земното притегляне!

Със дрехи стари - избелели вече.
Съсухрена, прегърбена почти,
върви след нея днес огромно куче
и старата жена боготвори!

Антоанета Александрова

 

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-11
прочитания: 159
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход