Изкачвам стъпалата -

стъпалата на живота.

Не зная до къде стигнах,

но има още много знам.

Опорна точка нямам,

падам и се връщам отначало.

Борбата за всяко стъпало ме изтощава,

борбата ме прави слаба.

Вкопчена в мисли за бъдещето,

не живея сега, а на следващите,

може би несъществуващи стъпала.

Не мога да се овладея

и ето пак съм по-надолу.

Тук е само мъгла, трудно се ориентирам

и започвам да се презирам.

Къде е началото, а къде краят?!

Или всичко е просто един кръговрат...