За петък нямам стихове.
Той е гладък и топъл. И син.
Всички звуци притихват във петък.
Даже стари тухлен комин се присвива
и от своите тъмноръждиви гърди
пъща светли кълбенца от прежда -
на небето рисува очи.
И ми става и топло и меко. И гладно.
За глухарчета в светли треви.
За летящи над облаци птици
и за златни, бръмчащи пчели
да целуват искри-минзухари.
И от тези целувки да пари.
а на мене петъчно, все да ми върви.
Аз съм малка шишарка от лани,
скрита в петъчните треви.