Душата ми,
стъклена арфа,
понякога пеещо шепне...
Затихва в миг,
свети в омая,
щом стъклени арфи запеят...
И малката
наша Вселена
от музика в миг... замълчава...
Притихнал свят,
с обич неземна
кристално огрян, засиява...
    

………………………….
Вдъхновено от:

СТЪКЛЕН ХОЛ

- Можеш ли 
да ми нарисуваш музика 
със думи?

- Мога само 
да докосна
арфата 

в душата ти. 
И да ти дам акустика 
в стъкления хол 
на нашата вселена.

Веселин Вълев