С полузатворен, изтощен поглед. 

Без усмивка на своето лице. 

Навъсила нежните си устни. 

С пламтящо лице, поруменели бузки и водни очи. 

Обикаля от запад на изток по задължение. 

Търси зад нечии покрив да се скрие от будните посред нощта очи. 

...И ето скри се от моите очи, без да знае, че аз споделям болката й. 

Виждам само сивата и бледа светлинка. 

Сякаш казва ми \"ела\". 

И от страх и несигурност закъснях, светлината изчезна и потъна в своята самота!