StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,565
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,282
   Точки: 2,657,205
   Съобщения: 155,275
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сродни души

И тази нощ луната пак ме наблюдава. 

С полузатворен, изтощен поглед. 

Без усмивка на своето лице. 

Навъсила нежните си устни. 

С пламтящо лице, поруменели бузки и водни очи. 

Обикаля от запад на изток по задължение. 

Търси зад нечии покрив да се скрие от будните посред нощта очи. 

...И ето скри се от моите очи, без да знае, че аз споделям болката й. 

Виждам само сивата и бледа светлинка. 

Сякаш казва ми "ела". 

И от страх и несигурност закъснях, светлината изчезна и потъна в своята самота!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 156
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход