Седят те двама. Като в сериал.
Поднася келнерът смълчани бири.
Намига лъч нечакан, окъснял;
оркестър уморен стар шлагер свири.
Тя скрито проговаря му със длан -
венчален пръстен матово проблясва,
а той събира в възелче дъха
за думи, свити в споменната пазва.
Заплащат. Стават. Плисва ги нощта.
А в тях припламва въгленче, което
години вече тлее и рисува
все пътища за Там и Накъдето...
И те самотни в самота вървят
към чужда, сляпа и студена стая,
където, докато се сливат в страх
в тях въгленчето кротко ще прегаря.