от пъстрия пъзел на славното детство...
На втората маса-на светла тераса
се грея блажено под слънцето лятно
на кой му се учи и пише, вън виж е
така и безгрижно, забавно, приятно...
Изящна украса на третата маса
потапя сърцето в любима далечност
и спомня за срещи на вино и свещи
парфюм и въздишки, любов като вечност...
Четвъртата маса от два маракаса
-огласяна лудо-от сутрин до вечер-
два щури юнака-припяват и тракат.
Ах, колко големи са станали вече...
На петата маса отново сама съм
билетът за рая тук явно не важи
от болка немея, да тръгна не смея
след стари копнежи и нови миражи.
На шестата маса-с позната гримаса
на недоверие, страх и тревожност
пелина изпит е, изтривам сълзите
и тръгвам след нова щастлива възможност.
На седмата маса-след няколко часа
изпратила нощи и дни безразсъдни
за миг ще приседна с надежда последна,
че Господ чрез мен свойте мисли ще сбъдне!
автор: Миленa Белчева
18.11.11 23:16ч.