Тишина си... Смутена и празна,

разлюляла метежно

мрака, в тебе стаен.

И си просяк - тояга,

и си вчера, и... утре, и... мен.

Самота си... Без капчица нежност.

Само ехо в безлунния ден.

Безконечна спирала,

нескончаем оскъден рефрен.

Тишина си - неистово пуста,

залюляла във скута си... теб.

С посивелите делници, 

с нероденото утро, и... мен.

И си празна мишена,

и си залезно тих - 

в тишината сломена -

бегъл спомен за... теб.

Самота си... И пясък,

шепа пясък в очите,

разранили докрай 

всяка плаха сълза.

И си тихата адова бездна,

и си... рай, но до кръв

настървен...

Тишина си... Среднощното ехо,

разпокъсало 

с вик уродлив всяка 

плаха следа...

Тишина си... Мъртвешка.

Среднощно мъртвешка.

И си мрак, в самотата стаен.