Сред заблудите и грешките
и сред болките - човешките,
сред сълзите и сред раните,
сред тъгата и заканите...
Те намерих.
Ти вървеше срещу времето.
Сам приведен бе под бремето
на живота. И не искаше
от никой нищо, зъби стискаше
и се бореше.
Покрит бе с кърви и със прах
със въздишки, с тъмен страх
и със болка. Но ми показа,
че \"любов\" не е просто фраза,
а е чувство.
И не молеше, а искаше,
не държеше, а притискаше.
И роди в мен ярък пламък
и крал стана, но не на замък,
а на сърцето ми.
И сред заблудите и грешките
и сред болките - човешките,
сред сълзите и сред раните,
сред тъгата и заканите...
Те обикнах.