Не ме слагай в
клетка
от разтеглùви мълчания -
отдавна сама
съм си сложила
примката...
На края на рòва отворен
стоя.
И чакам.
Дали ще ме хванеш,
когато залитна?...
...
Във шепи събираш
перата на
гълъби -
създания ангелски
с морни нозе.
Крилете си с
ярост и сълзи
пречупиха,
да литнат
отново.
Под наем ги взе.
...
А вънка вали.
Не дъжд,
а отрова.
И чакаме просто
да дойде
студът...
Излива се тежко
поредното
„сбогом"...
А в нашите длани,
свит,
спи градът.
...
И ние наивно
пред влака
заставаме;
в очите ни -
въглени,
скрити са
бели звезди.
На черните релси
мечти
са прегазени,
сред кучешки вой
и бездушни
тълпи...
...
Мечтите сме кърпили
с тебе
и двамата,
със липсващи думи,
със сълзи,
със гняв...
Безумно желаещи
(и може би,
луди!)
да бъдем Човеци,
да не сме
като Тях...
...