За мен говорят бабите в квартала,
че съм лош и все навъсен.
Говорят, че жените сменям като кърпи,
и съм празноглав, като чувал изтърсен.
Говорят, че по кръчми вечер кисна,
и пари пилея чак до сутринта.
Внимание не им обръщам,но ми писна,
за мене да говорят все лъжа.
Това ти вече си го чула,
и когато срещнеш ме глава навеждаш.
Със стъпки бързи, покрай мене отминаваш,
към мен не искаш даже да погледнеш.
Но когато вечер, покрай твоят дом минавам,
и заглеждам се в тъмните стъкла,
все имам чувство че ме наблюдаваш,
от къщата потънала във тишина.
И моля се, със себе си да се пребориш,
когато срещнеш ме да не изпитваш страх.
Да спреш до мен, да ме заговориш...
дори и да говорят бабите, че ще извършиш грях.