Пак спомените тръгват на война -
дано да отвоюват късче време.
За бойното поле една глава
е тясна. Няма как да ги поеме.
Настръхнали, с безумен гняв ръмжат,
кой както може се въоръжава -
детинските - със смях на водопад,
студентските - с наивните представи.
Младежките светлинен меч държат,
а тези за предатели - отрова.
Любовните загадъчно мълчат -
дори и без оръжие, готови
на бой да тръгнат. Грабва подлостта
със стръв най-захаросаната шпага,
усмивка си запасва радостта,
илюзиите - просешка тояга.
Потеглят смело - битката зове,
подреждат се миражите в редици.
Луд генерал - човешкото сърце,
приветства озверелите войници.
Повежда ги в атака - щурм след щурм -
за жертва всички искат да са първи,
неосъзнали с дръзкия си ум,
че всъщност... всички спомени са мъртви.