Спомени, забравени, надигат се в гърдите ми, от болката забравени! Не да мразим, а само любов да даваме. Когато, бяхме деца улиците бяха просто приветливи, а сега щом се огледам, виждам само разруха. Безгрижните ни дни, са безвъзвратно изгубени, а ние сме в конфликтите влюбени! Спомням си, за пари прецака дори приятелите си, какво ти пука нали си с пачка, да бе, но на вън умират ДЕЦА! Стоя и мисля си, кое кара хората ,кое ги принуждава да намерят, в парите упората, а не във тях самите?