Стоя и си мисля колко бързо мина и подмина всичко... и само спомени хвърчат в главата моя сега... Боли - от това чувство... сякаш си осъзнал, че нещо или някои си е отишъл от теб завинаги... и трябва просто да се опиташ да си го припомняш чувствайки го сам... Спомени - нещата, които ми се иска малко или много да върна, да ги почувствам отново... Всичко в мен трепти, крещи за това чувство... Времето лети неусетно уви и променя всичко, но защо...?! Връщам се там, там където беше по-вълшебно, изпълнено с мечти и радости, а не с шибаната реалност... Осъзнавам много неща... Осъзнавам, че едва ли пак ще бъде така някога. Това чувство от загубата ме раздира...!
Спомени - само това ни остава, за съжаление!