StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,618
   Точки: 2,643,679
   Съобщения: 152,304
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Спомени от детството

Учителят бе млад,
без връзки и без квота –
големият ни брат,
въвеждащ ни в живота.

Разказваше с любов
и пишеше красиво.
Добър, макар и строг,
обичан мълчаливо.

От него пръв разбрах
за другите планети.
Селото тъне в мрак,
в нас – газениче свети.

На пламъка му блед
разлиствам прашни книги
в тавана с гредоред
за ханове ювиги.

А онзи Одисей
на Омира, слепеца,
зърно в душата сей –
стебло бе... и живеца.

На нивата с юлар
волове в оран водех,
а дядо, вече стар,
бе пример мой и кóдекс.

Когато във града
пристигнах да се уча,
от селската среда
запазих лай на куче

и хлопот на звънци
в стадата по билата,
и хорът на щурци
в привечерна кантата...

Днес, вместо сух цървул,
в работното ми бюро
съм скрил един мамул
от детството ми щуро.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-13
прочитания: 195
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход