“Денят се плъзга по острието на ножа,
           без да се пореже...”
                        Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”

На спомените острието бляскаво
оглозгва паметта без капка жал.
Привидно всички спомени са ласкави,
но с острие на сабя, на кинжал...

От шмиргела на времето излъскани,
те режат с някаква нелепа стръв
и паметта пищи, със кръв опръскана...
...Защото всяка памет пуска кръв,

а е бръснач наточен, срязал вената,
и най-добрият спомен съхранен...
Ще оцелее ли така вселената
на миналото, скътано у мен?

Изпращам паметта си в изживяното,
а тя по остри кремъци върви
и стига в рани.
Няма кръв по раните –
аз не кървя!

Душата ми кърви...