uFeel.me
Спомен за татко
Автор: Tonica15,  26 юли 2010 г. в 19:27 ч.
прочити: 3948
Мили татко,
недей потъва в прах и
пепел - недей
изчезва отново пак.
Забравям вече
лика ти - снежно бял.
Забравям и гласа ти -
мек, копринен.

(Недей изчезва, мили татко!)

Изстива в мен, спомена
от онези красиви лета - където
бяхме истински, където
бяхме двама.
В мен въпроси хиляди
напират отново пак,
до болка изгаря ме
тъгата - останала единствено след теб.

(Недей изчезва, мили татко!)

Днес отново
в душата ми вали,
стара рана в
мен наболя пак,
съзнанието ми
от болка -
замъглено е:
ах, как боли!

(Недей изчезва, мили татко!)

Кога беше деня,
дето тичахме заедно -
кога росната трева
караше ни да се
усмихваме на света.
Кога - сякаш вчера
беше това: а реално,
не е така!

(Недей изчезва, мили татко!)

Защо отиде си татко,
защо потъна
в тъмнина, моя
малък свят. Защо?
Моля те, нещо аз сега -
недей си отива, поне
от спомена:
НЕДЕЙ!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me