StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,066
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,515
   Точки: 2,657,483
   Съобщения: 156,821
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Спомен за татко

Мили татко,
недей потъва в прах и
пепел - недей
изчезва отново пак.
Забравям вече
лика ти - снежно бял.
Забравям и гласа ти -
мек, копринен.

(Недей изчезва, мили татко!)

Изстива в мен, спомена
от онези красиви лета - където
бяхме истински, където
бяхме двама.
В мен въпроси хиляди
напират отново пак,
до болка изгаря ме
тъгата - останала единствено след теб.

(Недей изчезва, мили татко!)

Днес отново
в душата ми вали,
стара рана в
мен наболя пак,
съзнанието ми
от болка -
замъглено е:
ах, как боли!

(Недей изчезва, мили татко!)

Кога беше деня,
дето тичахме заедно -
кога росната трева
караше ни да се
усмихваме на света.
Кога - сякаш вчера
беше това: а реално,
не е така!

(Недей изчезва, мили татко!)

Защо отиде си татко,
защо потъна
в тъмнина, моя
малък свят. Защо?
Моля те, нещо аз сега -
недей си отива, поне
от спомена:
НЕДЕЙ!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2010-07-26
прочитания: 3607
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход