StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,920
   Точки: 2,667,643
   Съобщения: 171,276
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Спомен за неделя

Спомен за неделя

(посветено)


                      "Небесата ще се навият обратно,
                      и земята ще се разпростре пред очите ви.
                      Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх,
                      При което Исус каза, че светът е неструващ за човек,
                      който е открил себе си." (Евангелие от Тома, 111.)

Чу ли? Много далеч са от мене земите на живите
и не помня небето какво е над тях. И не помня летата ни.
Тук отдавна не свършва нощта. И не пеят авлигите
във онези крайпътни гнезда, под които след тебе заплаках...

Ти навярно не помниш, но някога тръгна оттука,
със ръце от корали в джобове от тънки рибарени мрежи.
Оттогава не спира дъждът. А пък аз оттогава те чакам.
Правя къща от слама. И си спомням по малко за мене...

... Друго нищо не помня. Небето притваря очите си
и се пръсва над град върху прах от рапани и къщи от восък.
Твърде дълго умирам сама. Тука... все е неделя.
А в неделите, каза ми някой, се раждат щастливите хора.

Някак странно е, знам, но светът ми е люспа от риба –
страшно малък и блед. Ала остър. Съвсем се побира в дланта ми.
И се впива до кръв, и боли – неочаквано близък.
Чу ли? Струва ми всичко и нищо. И нищо за мене не значи.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-04-23
прочитания: 407
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход