Утре Бъдни Вечер е!
И Коледа тихо настъпва, нали…
Навсякъде блещукат светлинки,
и хората – къде усмихнати, къде смутени,
очакват със надежда нощта,
в която Христос се е родил!
И в къщи е вече всичко украсено –
и нашата елхичка – с новата звезда.
Уж, всичко е наред, но нещо сякаш липсва,
във въздуха витае мъничко тъга!
Споглеждаме се тихомълком и се разбираме.
Стаята празна оглеждаме,
на печката – поглед насълзен спираме.
Вътре огънят - бумти ли бумти
и незнае, че нас душата ни боли,
а сърцето в гърдите силно тупти!
На дивана самотен присядаме,
в гърлата ни буца заседнала - как да кажем:
„Бабо ела ни прегърни! Обича ме те!”
Искаме с топлата си мека длан да ни погали,
да ни целуне и посмъмри дори…
Ние знаем,че баба вече я няма и от това ни боли.
Но завинаги баба с обич ще пазим
в сърцата си и нашите души!
Затова сега дори и тъга да витае,
ние знаем, когато в Коледната нощ –
свещичка запалим и си спомним отминали дни,
с поглед към небето отправен…
Баба от Рая ще ни се усмихне и ще ни Благослови!
23.12.2012г.
гр. Варна
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me