Когато те няма откривам страха,

страх, че ще се върнеш и ще се повтори нощта,

както и времето, в което топях се в ръцете ти аз.

В празния поглед се спотайва тъга

по отминали дни и спомени тъжни.

Няма ги вече смехът и любовта,

а остава само гняв и примирение.

Мрачна фигура се явява в нощта

и обгръща ме нежно, но зловещо някак си тя.

В главата ми изплуват картини на отминали дни,

дни, в които бяхме щастливи и влюбени аз и ти.

Искрица надежда проблясва във миг,

че това не си ти, а принцът на белия кон.

Крясък разцепва спокойния мрак

и отдавам се покорно на нежните ласки,

но в миг се озарява лицето ти ледено.

Вместо нежна усмивка и топлия поглед

съзирам изкривено лице.

Ситен дъждец се посипва от небето

и посипва се тихо в стаята тъмна.

Крясък отново пронизва нощта

и сънят си отива, а с него

и безкрайната черна тъма.