Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в менe се прегръщат,
очи затварям, чувам звук:
безгрижен детски смях и шепот,
игри вълшебни в двора тих.
Любими книжки с много трепет
прочитам пак и пиша стих...
Очи отварям и... звукът се приближава -
към мене тичат мойте дъщери -
едната носи книжка стара,
а другата - цветя от двора ни държи.
Прегръщам ги и мисля си внезапно
за мойте спомени и тяхната игра.
И всъщност техните игри, навярно,
са спомените ми, изплували така...
2007 г.