Ружена:

Не ми е ден.
Не само днес.
И вчера.
И още
десетина дни
назад.
Греша по-много.
Спирам в недоверие.
Провалям се.
Със трясък.
И мълча.
Зад
тъмен
облак
крия си очите.
Не ми е ден.
За кой ли път не е.
Без броня съм.
И безразлична.
Душата ми е плачещо небе.


Аз

Не ми е ден за отчаяние.
Не само днес, а много дни назад.
И още повече - напред /надявам се/.
Дори и с трясък да се проваля,
и да ме гледат всички с недоверие,
и да мълча, а всъщност да крещя -
зад облак тъмен няма да се скрия...

Душата ми ще ражда светлина!