StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,760
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,406
   Точки: 2,646,387
   Съобщения: 155,184
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Споделено с Еди Маринов (eddwood) в...

 
Еди в "Пъзел" :
"Развалям се, парченцата събирам
....................................................
забравил съм обаче как да ги сглобя..."

Аз:
Забравил си?
Какво от туй обаче!
Вървиш напред -
макар и несглобен.
Щом някога си се разпаднал -
значи
по начин нов
ще бъдеш
подреден.


В отговора на Еди:
"...а пък звездата ми по мене плаче
и чака да се върна някой ден..."

Аз:
Ти пак поглеждаш към небето, принце!
Звездите там са "цъфнали цветя" -
заради едно - едничко цвете,
разцъфнало на твоята звезда.

Тя плаче и те чака да се върнеш.
И ти ще го направиш някой ден!
Самотен си сред хората...
Така е,
когато сред звездите си роден!

Лисичка не търси, ако се каниш
и с нея скоро да се разделиш.
Помни: завинаги си отговорен
за туй, което сам опитомиш!


Еди в "Търси се критика":
"Поглеждам в очите ти,
изпълнени с огнена сласт...
Ослепявам...
.........................................
Оглушавам...
.........................................
Губя вкуса си...
.........................................
Оставам празен...
..........................................
А ти....................................
..........................................
Излизаш, тръгваш си, оставяш ме...

Сам...
Празен...
Нищо..."

Аз:
Ослепяваш...
Не е нужно да виждаш -
усещай ме!

Оглушаваш...
Не е нужно да чуваш -
усещай ме!

Губиш вкуса си...
След мен и без туй
едва ли ще искаш
друга да вкусиш.

Отдаваш се...
Нищо за себе си не оставяш.

"Сам...
Празен...
Нищо..."

Нищо подобно!
В теб съм цялата!

Просто
не ме оставяй
да си тръгна...

Еди в "Думи три":
"Откривах се във твоите очи,
усещах се отново цял, намерен,
не те оставях да си тръгнеш, да заспиш,
прошепнах думи три, намерен."


Аз:
Помолих те в предишен стих:
"Не ме оставяй да си тръгна."
И ето - думи три шептиш,
не ме оставяш да си тръгна.
Намерен, пълен със надежди,
в очите ми си засиял -
намерен, с обич пълен - цял!


Еди:
"Мечта бе туй - и то ефирна,
не ти, а аз отидох надалеч,
затуй сега в нощтта сапфирена,
пак се разрушавам с плач."


Аз:
Плачът пречиства.
Поплачи си!
След туй сълзите избърши
и без горчилката в очите
света отново погледни!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-02-02
прочитания: 380
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход