Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън.

Ръката ми дори не трепна.
Разбрах, че пред смъртта сме равни.
От нейде долетяха врани
и удара на Бенда секна.

Но вярвам аз, в мига върховен,
че там, на пейка, под тепето,
ще чуеш химна на Бетховен

и дрозд ще литне във небето
кога куршумът му оловен
прониже любовта в сърцето.