На юли в края му, когато
горещниците си отиват,
той глътка въздух - тежко злато
изпусна. И светът се срина.

И цяла нощ в гората дива
протяжно виеше вълчица.
До него - светла самодива -
топеше се като свещица.

„Ти повече не се завърна.
В пътеки вълчи ли заскита
Родопа цяла да прегърнеш?\"

Туй устните момински питат,
в чело си вплела орис трънна,
търкулнатата лунна пита.