Безкрайно съм ти благодарен,
Бароне, че не ме отписа
и в стих красив, с любов създаден
на Вълчева ме ти ориса.

Че в този свят, така изменчив,
такъв талант е съществувал
не знаех. И в бита си втренчен,
встрани съм можел да отплувам.

В дълбоките води нагазил,
аз търся брод, затънал в шока
и Бог до днес ме е опазил

да срещна идол свой - Гашока.
Като звездица над оазис
тя сочи верната посока.