Далече, далече, зад цял океан,
където говорят различен език,
по образ прекрасен със ангелски лик,
покорно от мисли съм цял завладян.
И сякаш денят ми е пухен юрган -
толкова много уют ми вещае.
Умът по делнични грижи нехае -
след облачност дълга пак съм засмян.
Далече, далече, зад цял океан,
където говорят различен език,
живее момиче със ангелски лик.
От мисли красиви съм цял завладян,
няма тъгите да нищя предишни -
сонет от усмивки ще и напиша...