StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,506
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,750
   Съобщения: 152,577
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сонет ІІ

На юли в края му, когато
горещниците си отиват,
той глътка въздух - тежко злато
изпусна. И светът се срина.

И цяла нощ в гората дива
протяжно виеше вълчица.
До него - светла самодива -
топеше се като свещица.

„Ти повече не се завърна.
В пътеки вълчи ли заскита
Родопа цяла да прегърнеш?"

Туй устните момински питат,
в чело си вплела орис трънна,
търкулнатата лунна пита.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-04-01
прочитания: 390
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход