StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,036
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,443
   Точки: 2,657,224
   Съобщения: 156,294
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сок от аризема в черни лотоси

В градината ми, Лорде, тази нощ
е цъфнал лотос черен в ЕзерОто
на плахите копнежи. Много лош
сънувах сън. Въртях се във леглото.

Леглото ти с коприва си застлала,
наместо с нежен балдахин,
и в моя сън за миг не си се спряла,
не лорд- вълка ти бях любим.

Туй Новолуние духа ти угнетява
и губиш сили. Чувствам твоя страх.
Пилеят мислите ми, като суха плява,
на мрака демоните. Виждам близък крах.

Луните в очите ти сияят пълни,
щом дивата луна стопи се в небето,
те сила са за мене в часовете тъмни,
когато кинжал забиваш ми в сърцето.

Кинжалът го забива пустотата,
наляла сили от мастилен мрак,
а аз съм слаба, нощна непозната,
случайно спряла тук, до твоя праг.

Да знаех.. Как не съм.. Незнайна ти си,
Да знаех как да те повикам. А насън..;
си шепот нежен, държа те с дъха си,
защо не каза, че си толко тук, до мен, отвън?

Да кажа, ала устните са неми
и звук не пада, мъртва тишина,
в която от отровни ариземи
се точи сок и чезне във пръстта.

От този сок поникват твойте лотоси
от нежност, страх и неизказани слова,
Но нека, лунна Лейди, нека има пропасти,
така по-лесно с другите ще Ви деля.

Бо и Деандра

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2010-05-24
прочитания: 425
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход