Полята бели, ширещи се до безкрай,
заобиколени от планинските била,
превръщат земно кътче в малък рай,
изпълващ ме със горда сила!
Реката бърза сега почива,
във ледена хралупа там седи.
И водопада, който все бушува,
в зимна дрямка сега мълчи.
И там щастливи с теб седяхме,
притиснати в прегръдка нежна,
без думи за любов си пак шептяхме
и бяхме част от приказката снежна!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me