Сняг вали и буря се развихри
накъде сега са нашите мисли
всичко тук от студа е сковано
трябва ни едно ново начало
Ново начало без тъпотия
Снежко, измий тази мръсотия
малко е трудно да се вразумим
но все някога ще победим
А пък защо ли толкова тежи
и сърцето в мене боли
тежко ми е на душата
и съпъства ме самотата
Хората станаха тъжни нали
Снежко за малко ти поспри
не затрупвай красивите спомени
да не загубим своите корени
Толкова чист и толкова бял
как да живеем с този свян
Снежко, красив и невинен си ти
ние не сме като тебе уви
Толкова покварени и толкова зли
как да погледнем с чисти очи
как да възвърнем нашата история
мъчим се ние в страшна агония
Снежко, затрупай тези злини
ние ще станеме в миг по-добри
ще се поучим от нашите грешки
колкото лоши - те са човешки