Ти бягаш днес. Добре. И песента е лебед,
когато в дяволско море, пенливо и гадно,
брезата свива своя ранно-есенен трепет.
Нелюбовно, объркано и мълчаливо-нерадно
пада снегът.

Не сняг - мечтите падат с измръзнали устни.
С прекършени крила и сякаш от прах.
Утре небето, защитна мъгла ще ми спусне.
В нея ще скрия от тебе тревога и страх.
Трупа се сняг.

И ме затрупва дъждът, който пари в мене.
Как безутешно пари неизплаканият вик.
Защо със този леден поглед ме погледна
и една любов безгранична превърна в миг
на падащ сняг.

И всеки спомен ме изгаря в снежна лава.
И всеки дъжд подхранва мъглата ледна.
И всяка мечта сълза в Душата ми става.
И всяка снежинка тихо в очите ми легна,
за да няма сняг....

                            Снегът заваля в мене.