Ти си началото. Аз съм му краят.
Ти го роди. Аз преродих го.
Аз съм му виното, ти си му хлябът.
Аз съм стихът му, ти сътвори го.
Ти си му майка. Аз съм съпругата.
Ти си единствена. Аз все съм другата.
Ти ще го носиш вечно в сърцето си.
Мене ще вижда той във детето си.
Двете със тебе все го делиме,
тайничко истини свои редиме.
Тази любов, от време най-старо,
шепне в слушалката \"Как си днес, мамо?\"
Пита синът ми, на кръговрата в средата
между свекървата и снахата.
Силвия Гуцева