&nbsp;
Смениха си посоките молитвите&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Посветено на Зорка Димитрова-in memoriam
&nbsp;
В&nbsp; очите ти умират постепенно&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; сезоните на&nbsp; сгушените мисли. Надежда - пролет, че животът е победа, надежда - лято, че животът има смисъл...
Надежда &ndash; есен, че си имала приятели, а в делниците им за тебе време няма... Последната надежда ослепява, когато зимата е знак за изоставеност...
И бавно искрите в зениците угасват. Угасват гняв, очакване и смелост... Простила ли си, или обвиняваш все още за нестореното себе си?
За посветеното и недописано, което понагарча във сърцето ти. Смениха си посоките&nbsp; молитвите - наопаки, напук... И за последно...