Остри нокти дълбаят асфалта,

с капки кръв тя рисува следи

и чертание подобно на карта,

отбелязва накъде да върви.

Черна дреха закрива снагата,

очите и тъмни са, сякаш мастило,

в копринен шал е прибрала косата,

а дъхът и напомня на гнило.

Тя излезе на пътя от ляво

и очакваща пореден герой,

който карайки сляпо направо,

ще направи погрешен завой.

Тази нощ, на таз магистрала,

Смъртта е поставила своя капан

и мъж там един е избрала,

който е седнал зад волана пиян.