Незная коя съм незная и накаде да вървя
изгубих всичко в себе си
някой откъсна мойте крила
вървя надалеч скитам се в мрака
по полета и гробища напълно съма
мен никой не ме заслужава
аз съм просто момичето с злощасна съдба
от очите две сълзи се стичат но кървави са те
сърцето от болка и мъка се разкъсва
душата на късчета се накъсва
краката не издържат вече
отивам си от този гаден свят
цялата съм на парчета
в сяко забита остра отровна стрела
цялата в кръв опръскана
точно на това гробише в тази яма ще е моя гроб сега
родена сама умряла сама от сички тези забити стрели
секи ден нова се забиваше и сърцето се по трудно тупти
умирам но на кой му пука за това момиче умряло от страх...
нима някой ще сложи край мъртвото и тяло цветя
нима някой би избърсал сълзите и
да съживи тази бедна душа
нима някой ще му липсва
нима някой ще тъжи
остават само вапроси без отговори
защото нея днес смъртта я победи....