Сама.

Тъжна.

Забравена.

Търсеща.

Нуждаеща.

Желаеща.

Молеща.

Просеща

за нежността и обичта ти.

За теб.

А къде си ?

Къде си , моя голяма любов ?



Всичко се преобръща за миг,

секунда дори.

Картината се сменя.

Кръвта пулсира.

Пулсът бързо намалява.

Тялото се извива в странни чупки,

а след това свободно пада върху студената земя.

Една ръка се протяга,

молейки за помощ.

Никой!

Няма никой!

Устните прошепват

“не ме забравяй”.

Погледът оглежда за последен път

пустата и сива стая и

очите заспиват своя вечен сън.



Отново кълбото се завърта.

Красиво утро.

Изгарящ изгрев.

Мирис на кафе и курабийки.

Възрастна жена.

Писък.

Звук от счупени чаши и чинии.

Ужас.

Сълзи.

Болка.

Отчаяние.

Защо ?

Кръв.

Много кръв.

И малко ножче в изстиналата

нежна плът.

Красиво момиче лежи на пода,

опряло глава на шкафа.

А една майка проклина живота.

Окървавено писмо.

Прощално писмо.

Смърт.

Невинен детски живот.





Коварна любов,

защо ни обсебваш ?

Защо ни даваш,

а после двойно ни взимаш ?

И струва ли си този детски живот ?