Дъщеря ми получи житейски шамар.

Тежестта му обаче мен разлюля...

Огъна плещите ми този товар,

а аз си помислих, че днес ще летя...

Изгори ме сълзата и, пусна ми кръв.

Виждах пред себе си ангел да плаче...

Животът бе хвърлил примамлива стръв

и тя я подгони досущ като свраче...

Последвах я в миг и и вдъхнах кураж,

нали преди нея и аз бях мечтала...

Във тази игра имах повече стаж

и много неща бях отдавна разбрала...

Но тя се оказа от мене по-силна.

Усмихна се даже, а аз не можах...

Стана ми тежко, показах лабилност.

Сълзите си женски едва удържах...

После мълчах и дълго умувах.

Тази случка ме върна с години назад...

Гордеех се с нея, за мен се срамувах.

Това е живота, фин занаят...