Някъде
в пространството се рее
моята случайност
на ход след шах и мат.
Капчица отрова през цедка
е лекарството
в линията на живота
с име ,,Сиромах\'\'.
Тоягите в гърба ми
като опора ме държат.
Седем ключа
с ябълката на раздора,
Човекът в мен
от пръст и кал ще сътворят.
Дяволът цигулка втора
със Суетата дебнат да ме изкушат,
търсят моята изгора
Рай и Ад в едно да съберат.
Една змия
в краката ми проходи.
Очите и\' са опиум
и нежна топлина,
с карфица сърцето ми прободи.
Изригна в пространството
случайна светлина...